В края на декември 2007 г. изтече помирителният срок за страните по т.нар. дело за „разкол” в БПЦ. Европейският съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) се произнесе по допустимостта на съответните жалби 412/03 и 35677/04 с решение от 22 май 2007 г. (Decision As to the Admissibility of Applications Nos. 412/03 and 35677/04 by the Holy Synod of the Bulgarian Orthodox Church and Others against Bulgaria). Делото се води от алтернативния синод.
С юриста Христо Беров, православен християнин, научен работник в Института по църковно право, университет Потсдам, Германия разговаря Весела Илиева
Гн Беров, доколко е важен и актуален юридическият отрасъл „Право на религиозните общности” в България?
Той е изключително важен за България, макар проблематиката за религиозните права и свободи да не представлява в момента приоритетен интерес на фона на социално-битовите проблеми, с които се сблъскват ежедневно българските граждани. Но предстоящото решение на Съда в Страсбург ще отвори възможност за широка дискусия не само в България, а за пореден път на европейско ниво. Много от европейските политици имат непълна представа за състоянието на правораздаването и правозащитата в България и считат, че след 1 януари 2007 г., когато родината ни стана пълноправен член на ЕС, голяма част от проблемите са решени. Съществуват обаче достатъчно факти, които доказват обратното. В ЕС ще трябва да се разгледа сериозно необходимостта от преки и постоянни общоевропейски органи за наблюдение или контрол на проблемните места в законодателството на онези държави членки, в които по определени показатели не се предлага достатъчна сигурност и възможност за нормален и равноправен религиозен живот на гражданите.
February 25, 2008
Цвета Трифонова
Пътуване към кръста
В ранния мразовит следобед на 27 ноември (2007 г., бел. ред.) сме на път за Скопие със Спас Ташев, директор на Българския културен център в македонската столица. Ще представяме там книгата “Данаил Крапчев и в. Зора. Незабравимото”, защото Данаил Крапчев е родом от Прилеп, Македония и същевременно е най-българският патриот от първата половина на 20 век. Докато сме на наша територия, Ташев кара по второстепенни пътища – там движението е спокойно, да не кажа никакво и освен това пейзажът е приглушен и девствено бял – едва вчера ни връхлетя истинска зима. Дървета и храсти, засипани от сняг, протягат заскрежени гирлянди край пътя. Андерсенови декори от “Снежната кралица”. “Хубав ден, хубав ден”, повтаря си доволно домакинът ми, чиято най-голяма мечта била да стъпи на Антарктида.
February 25, 2008
Д-р мат. н. Бен Хобринк
Въпроси без отговор
Когато през 1969 г. американците кацнаха за първи път на Луната, учените направиха едно изумително откритие: на Луната имаше само един сантиметър прах. Те бяха изчислили, че от Космоса върху Луната пада годишно повече от един милион тона космически прах - и че за 5 милиарда години (възрастта на Луната според теорията на еволюцията) е бил натрупан слой прах с дебелина няколко метра. Като предпазна мярка към краката на космическия кораб бяха монтирани големи, плоски чинии, за да не потъне корабът дълбоко в праха. Но колко голяма е била изненадата им, когато установили, че слоят прах не бил десетки метри, а само един сантиметър. Следващата голяма изненада дойде в резултат на редицата измервания, които американските астронавти бяха направили на Луната. Учените винаги са твърдели, че Луната е едно студено, „мъртво” тяло, с твърда сърцевина. Тъй като Луната е много по-малка от Земята, тя изстивала много по-бързо по време на 5-милиардно годишното си съществуване. Но за тяхно учудване се оказало, че Луната е с течна сърцевина и не е изстинала толкова, колкото учените бяха предсказали в хипотезите си. С други думи, Луната въобще не е толкова стара. Всъщност, за какво става въпрос? Само няколко досадни грешки на учените ли са това или теорията за възрастта и произхода на Луната бе изцяло истински провал?
Според съвременната наука, изхождайки от теорията на еволюцията, Земята и Луната са възникнали преди 5 милиарда години от един и същ „първичен материал”. По-късно животът на Земята е възникнал по чисто съвпадение и се е развил посредством естествени процеси от едноклетъчните до милионите различни видове растения и животни, които познаваме днес. Това е основоположната теза на теорията на еволюцията. В гимназията и университета учим, че теорията на еволюцията е единственото научно обяснение за произхода на живота. Да се повярва в теорията на еволюцията, общо взето, не бе особено трудно. Но проблемите започнаха тогава, когато се опитах да вместя някои реалности от живота в рамките на тази теория. Как е могъл да възникне на Земята по чисто съвпадение такъв съвършен, почти свръхестествен орган като окото? А окото на една малка рибка, която плува на повърхността на водата, т. нар. Анаблепс, е напълно необяснимо. Рибката Анаблепс има по две лещи във всяка очна ябълка, една, за да вижда под водата и една, за да вижда над водата. А какво да кажем за пауна? Възможно ли е нещо подобно да възникне случайно? Ако не обръщах внимание на всички тези и други аналогични подробности и проблеми, щях да повярвам в теорията на еволюцията, но винаги оставаха три открити въпроса, които ме занимаваха непрекъснато и на които никой нямаше задоволителен отговор:
Как е възникнала материята?
Как е възникнал животът?
Как е възникнал човешкият дух (самосъзнанието)?
February 25, 2008